Нашият европейски начин на живот

(Нашият европейски начин на живот)

 

Знаете ли, съвсем скоро ще дам обет за безмълвие. Вече не мога да разбера света, камо ли да го коментирам. Гледам, че около новата Европейска комисия и особено около един от новите ѝ ресори се разгаря някакъв дебат, но не успявам да схвана какъв точно. На този етап дебатът изглежда е само за името, защото не успях да видя някакви заявки за политики. Долавя се единствено далечен нюанс, че ще се подложи на преоценка (успявам ли да се изразя достатъчно обло) отношението към мигрантите. Ако идеята е да се ограничи тяхното прииждане – аплодисменти! Но дали и как – на този етап това един Господ знае и стари жѐни.

Името на въпросния нов ресор е „Да запазим нашия европейски начин на живот“. Само на мен ли ми прилича на рекламен слоган? Нещо като „Пийте кока-кола!“:

– Кои са европейските ресори, деца?

– Икономика, финанси, пийте кока-кола, външна политика, цифровизация…

Тръмп в предизборната си кампания също беше казал: „Да направим Америка отново велика!“, но (дано не бъркам!) след като спечели, не формира министерство (департамент) с такова име. Всъщност след „Да запазим нашия европейски начин на живот“ има ли удивителна? Ще има ли червени шапки? Все едно.

След атаките, дошли от Юнкер и Верхофстад, новата председателка на ЕК защити идеята си така:

Трябва да сме горди от нашия европейски начин на живот във всичките му форми и измерения и трябва постоянно да го защитаваме. Видяхме как външни сили се намесваха в нашите избори отвън (външните сили обикновено се намесват отвън – б.м.). Видяхме и местни популисти с евтини националистки лозунги да опитват да ни дестабилизират отвътре. Не трябва да позволяваме на тези сили да похищават определението за европейския начин на живот“.

Да, но кое е определението, мама му стара! Очевидно външните сили, които се намесват отвън, имат някакъв друг начин на живот. Евтините националисти отвътре – също. Но кое е определението? Що е то „европейски начин на живот“, за който си заслужава да има специален комисар?

Начините на живот са различни – аскетичен, здравословен, заседнал, пълноценен… Очевидно има и европейски. Има, разбира се, и общи дефиниции. Ето една:

Начинът на живот е исторически утвърдило се единство от форми на жизнени дейности, отношения и ценностни ориентации на социалните субекти, чрез които последните възпроизвеждат своя материален и духовен живот.

А? Какво ще кажете, яко, а? За по-прегледно се предлагат и равенства като следното:

Начин на живот = ценности = смисъл на живота=качество на живот

Да видим например ценностите. По дефиниция те са „важни и трайни убеждения или идеали, споделяни от хората за това какво е добро или лошо, желателно или нежелателно, правилно или неправилно“. Колко са ценностите? За нуждите на този текст попаднах на списък от 240 по азбучен ред, но някой може да ги изкара и повече, защото за мен ценност е моето куче, за теб – твоето и т.н. Но, както е казано и в дефиницията, ценностите произлизат от едно – представата за добро и зло, тоест от морала. Тази представа е вродена у човека, въпреки опитите да се твърди, че е въпрос на обществена договорка – дори и едно общество да се договори, че убийството е добро, то продължава тайничко да го смята за зло, доколкото го прилага за наказание, а не за удоволствие и развлечение на потърпевшия. Следователно, трудно ще определим европейския начин на живот на база общочовешки ценности, защото, доколкото представата за добро и зло е вродена и се съобщава чрез съвестта, то ценностите на цялото човечество са едни и същи – живот, свобода, достойнство и пр.

Какво тогава е този „наш европейски начин на живот“?

Да видим следващото – смисъла на живота. И друг път сме говорили за него. Според мнозина въпросът за смисъла на живота е най-сложният, макар всъщност да е най-простият. Ако се опрем на Платон и приемем, че за всяко нещо, включително и за човека, си има идея или логос (опааа, логосът не е съвсем по Платон!), то смисълът на съществуването на увредените неща, включително и човека, е да се върнат в идеалното си състояние. В богословието този процес е познат като θέοσις. Ето това е смисълът на живота и доколкото всички хора имат една и съща природа, то и животът им има един и същи смисъл. Ако приемем, че различните хора имат различен смисъл на живота, то по необходимост трябва да приемем, че имат различна природа, а това някои не без основание ще нарекат „расизъм“.

Какво тогава, ако не смисъл, е този „наш европейски начин на живот“?

Остана качеството на живот. Пак по дефиниция това са възможностите за образование, квалификация, конкурентоспособност на пазара на труда, физическото и духовното здраве в условията на свобода и справедливост. Или иначе: образование, здравеопазване, екология, условията на труд, отдих и т. н. Хубава дефиниция, особено в частта си „духовно здраве“, но хайде да не тръгваме в тази посока, че кой знае къде и след колко време ще стигнем.

Когато говорим за качество на живот, се натъкваме на две преинтересни понятия – благосъстояние и благополучие (да не се бъркат с Туидълди и Туидълдъм от „Алиса в огледалния свят“), които изразяват обективната и субективната страна на горе-долу едно и също нещо. Благосъстоянието е количеството материални и духовни блага на глава от населението, докато благополучието е чувството за удовлетвореност от тези блага. И ето: съотношението между благосъстояние и благополучие би трябвало да ни даде качеството на живот. Защото ако се къпеш в блага и пак не си доволен, що за качество е това!

От тези трите – ценностите, смисъла и качеството – може би само последното има шанс да обособи и разграничи „нашия европейски начин на живот“.

Тоест, нека си го кажем с думи прости: нашият европейски начин на живот е да сме по-богати от другите и да се кефим по пантофи на този факт. Нещо лошо? Нещо повече? Напълно си заслужава да има специален комисариат по този въпрос. Само да видим как ще го разкажем на останалия свят…

И тук ще ме прекъснат: „Но не само европейците са богати и се чудят какво още да си поискат от съдбата. Има богати американци, руснаци, сингапурци, саудитци, брунейци, австралийци…“. Да, но те не напират да мигрират или ако мигрират, правят го по приличен и взаимноизгоден начин, а не с гумени лодки.

Но нещата са даже и още по-прости. Понякога нещата опират само дотам, че като дойдеш за социални помощи в Европа, поне да проявиш уважението да не развяваш фередже пред катедралата, както никой не се е появил в центъра на Кабул или Техеран, загърнат с тамплиерски плащ. За много хора това е „нашият начин на живот“ и нищо повече.

Та това е за нови комисариат. Сега се хващат за думите – „ще се съгласим с името на ресора, обаче вие ще направите за нас разни хубави неща (пряко свързани с начина ни на живот) като квоти в разпределението на ресорния бюджет или поне назначения на наши хора с служби, агенции и комисии, които нормалният човек даже не ги е и чувал“.

Независимо от името на новия ресор, както пише Американ Консървътив, „следващата Европейска комисия (ако бъде одобрена от Европейския парламент, което ще се случи) ще намали личните свободи на хората, ще регулира още повече икономиката, ще натовари с още повече данъци и такси потребителите и ще изкриви цените на енергията и храните. Радикалният й дневен ред ще навреди на абсолютно всички европейци“. Това е притеснителното, а кой харесва и кой не харесва даден условен израз, употребен при това без особена дълбочина и познаване – „нашият европейски начин на живот“ – няма особено значение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Благодарности на Николай Петков.